ЦЕНТЪРЪТ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПОЛИТИКИ Е ДОБРА ПЛАТФОРМА ЗА ДИСКУСИИ В ОБЛАСТТА НА ОТБРАНАТА

Премиерът Денков: Смятам, че тази конференция е изключително важна за да даде отговори на въпросите кои са технологиите, които ние трябва да развиваме и какво трябва да се направи

„Центърът за развитие и политики е една добра платформа да дискутираме отбраната и сигурността, не само в рамките на днешната конференция, а всекидневно“. С тези думи ген. Константи Попов, председател на Управителния съвет на Център за развитие на политики откри международната конференция на тема „Модернизация на отбраната“, организирана от Центъра на 14 ноември 2023 година.

„С организирането на днешната международна конференция тема „Модернизация на отбраната“ си поставяме цели да направим анализи и изводи в какъв свят живеем и на къде вървим. Свят, в който системата за сигурност е поставена пред изпитания с ужасяващите войни в Украйна и Близкия Изток, където терористичната организация Хамас атакува държавата Израел. Имаме конфликти в Кавказ, имаме нестихваща и пулсираща несигурност на Западните Балкани и всичко това трябва да ни води да действаме ефективно и решително към изграждането на нашите отбранителни способности, каза още ген. Попов , след което даде думата за приветствие към участниците на министър-председателя на Р България.

„Смятам, че тази конференция е изключително важна за да даде отговори на въпросите кои са технологиите, които ние трябва да развиваме и какво трябва да се направи. Освен инвестиции в техника, трябва да продължат инвестициите и в хора, които да работят с нея и „да я оживят“, заяви премиерът акад. Николай Денков при откриването на международната конференцията.

Форумът събра политици, посланици, представители на отбранителния сектор, отбранителната индустрия, експерти в областта на отбраната и сигурността и представители на научната общност, които  обсъдиха възможностите за развитие на наука, индустрия и инвестиции за модернизиране на отбраната на България, както и възможностите за справяне с предизвикателствата на бързо променящата се среда за сигурност.

Сред гостите на конференцията бяха министър-председателят на Р България акад. Николай Денков, председателят на Комисията по отбрана в парламента Христо Гаджев, заместник-министрите на отбраната Атанас Запрянов и Станимир Георгиев, зам.-министърът на икономиката и индустрията – г-жа Ирина Щоново, зам-министърът на иновациите и растежа – проф. Георги Ангелов, посланиците на САЩ – Н. Пр. Кенет Мартен, на Украйна – Н. Пр. Олеся Илашчук, на Израел – Н. Пр. Йоси Леви Сфари, на Южна Корея – Н. Пр. Ли Хо-шик, на Финландия – Н.Пр. Кристина Кувая-Ксантопулос, представители на 15 дипломатически мисии в България, началника на отбраната адмирал Ефтим Ефтимов, бивши министри на отбраната и външните работи, политици, военнослужещи експерти и представители на отбранителната индустрия. Сред гост лектори бяха членовете на Европейския парламент Петър Витанов, Илхан Кючук, Ева Майдел, Г-н Холгер Зиглер, ръководител на секция за предоставяне на способности (CDS), дирекция „Стратегия“, отдел за инвестиции в отбраната (DI/STR) на НАТО, бившият началник на Военната академия генерал-майор (о.з.) доц. д-р инж. Груди Ангелов, директорът на Института по отбрана полк. доц. д.н. Борислав Генов и Мартин Дановски. Видеоприветствие към всички присъстващи отправи г-жа Уенди Гилмор – асистент на генералния секретар на НАТО.

В приветствието си към участниците в конференцията министър-председателят акад. Николай Денков заяви още, че: „Ако няма стабилна държава и национална сигурност, нищо друго няма значение. Той посочи още, че страната ни е забавила редица проекти за модернизация на армията, но трябва да работи за тяхното успешно завършване, за да може да се интегрира пълноценно във въоръжените сили на НАТО. Всички осъзнаваме колко важно е това, което се случва през последните месеци, посочи министър-председателят. Според него държавите от Европа са живели дълго време с мисълта, че икономическото развитие ще опази мира, но сега тази илюзия е унищожена. На силата може да се отговори само със сила. Затова сме тук, за да видим каква може да бъде силата, за да сме сигурни, че никой няма да прекрачи границите на Европейския съюз и НАТО. „Въпросът е какво да се направи? Като премиер слушам много внимателно всички гледни точки. Срещаме се с генералите редовно. Провеждаме и срещи с президента на тази тема. Отговорът за мен все още не е очевиден. Затова смятам, че тази конференция е изключително важна“, подчерта още министър-председателят.  Той даде пример от историята, свързана с прочутия ренесансов художник и изобретател Леонардо да Винчи, в чиято биография присъстват редица изобретения на военни съоръжения, предназначени за отбраната на италианските градове-държави. „Въпросът кои са технологиите, които ние трябва да развиваме, няма очевиден отговор. Ясно е, че трябва да продължим по програмите, които са структуроопределящи. Това, че забавихме самолетите, забавихме патрулните кораби, бойните машини на пехотата, бреговата охрана – всичко това е ясно. Трябва да ги направим, без тях няма армия“, коментира министър-председателят. 

„В същото време стои въпросът за това какво още ни трябва. Видяхме, че дроновете, подводните дронове, хибридните атаки и кибератаките могат да бъдат не по-малко мощни, за да дадат предимство, когато става дума за очакващите ни опасности. Когато влезем в тази част от разговора, се оказва, че има най-различни мнения и отговорът не е очевиден. Поне за мен не е. Затова конференции като тази търсят отговор на тези въпрос“, допълни още Николай Денков. Към въпросите за технологичното развитие той прибави и изкуствения интелект, който продължава да се развива.  „Този, който намери верния отговор, ще получи предимството през следващите години да се чувства сигурен в тази среда, в която живеем днес“, смята премиерът. Денков подчерта, че освен инвестиции в техника, трябва да продължат инвестициите и в хора, които да работят с нея и „да я оживят“.  Министър-председателят акад. Николай Денков увери, че правителството ще продължи да полага усилия в тази посока. 

„Модернизацията на отбранителни способности не е просто желание, вдъхновение, опция, а спешна нужда за осигуряването на сигурен свят. Това каза Олеся Илашчук – посланик на Украйна в България, която също приветства участниците в конференцията. Дипломатът посочи, че концепцията за модернизация в днешните реалности трябва да надхвърли националната визия. Трябва да бъде базирана на всеобхватна трансформация, технологичното развитие и укрепването на международното сътрудничество, заяви още посланик Илашчук. Нашият път, борбата на украинците за нашата държава и независимост, е пример и искане за фундаменталното подновяване на военните способности. Ролята на НАТО в този процес за укрепването на архитектурата на евроатлантическата сигурност е решителна и няма друга алтернатива, коментира посланикът на Украйна.  Тя заяви, че Украйна е безкрайно благодарна на България за постоянната подкрепа, включително за това страната да стане пълноправен член на НАТО. Украйна и България имат значителни възможности за сътрудничество в модернизацията на солидно количество военно оборудване и оръжия, в обмяната на практически опит при прилагането на нови технологии, каза още посланик Илашчук. 

„Ние сме демократични държави, имаме демократични ценности и искаме да ги запазим, да пазим човешките права. Това каза в приветствието си Н. Пр. Йоси Леви Сфари, посланик на Израел в България. „Изправяме се пред врагове, които не се подчиняват на международното право и не се интересуват от тези ценности. Как да защитаваме моралните си ценности и да се борим с недържавни играчи, подкрепени от държави, коментира посланик Леви. Западният свят започна да разбира, че заплахата от 7 октомври не е само срещу Израел, а срещу Запада, добави той.  Посланикът на Израел посочи, че от години светът се движи от разбирането, че всичко е икономика. Седми октомври се превърна в повратна точка в много от аспектите за начина на мислене. Накрая въпросът не е дали има пари. Лидерите на терористичните организации са изключително богати. Не е въпрос на икономика, а въпрос на идеология. На тази база на радикална идеология на омразата добавяме способности. И това е голямата заплаха, пред която сме изправени, коментира той. 

Приветствие към участниците в конференцията отправи и заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, който заяви че програмата за инвестиции в отбраната е много амбициозна и ще ангажира сериозен финансов ресурс. Днешната конференция се провежда точно навреме, защото правителството, следвайки своите приоритети, вече направи някои стъпки в областта на отбраната. За да сме подготвени, трябва да имаме способности и да се грижим за нашата отбрана. Това е един от приоритетите на правителството. Следвайки този приоритет, още тази седмица Министерството на отбраната ще завърши обсъжданията в Съвета по отбрана на програмата за инвестиционни разходи, която ще бъде представена за утвърждаване от българското правителство и ще бъде предложена на българския парламент за одобрение“, подчерта още заместник-министър Запрянов.

Своите виждания в посока на предизвикателствата пред модернизацията на отбраната, глобалните политически предизвикателства в средата за сигурност, бързо променяща се среда за сигурност, изразиха и обсъдиха с присъстващите на форума председателят на Комисията по отбрана в 49-то Народно събрание Христо Гаджев, представителите на Европейския парламент Петър Витанов, Илхан Кючук, Ева Майдел и г-н Холгер Зиглер, ръководител на секция за предоставяне на способности (CDS), дирекция „Стратегия“, отдел за инвестиции в отбраната (DI/STR) на НАТО.

Според Христо Гаджев, председател на парламентарната комисия по отбрана, войната в Украйна е подействала като събуждане на Европа. Основен акцент трябва да бъда поставен върху технологиите, както и върху връзката между науката, отбраната и бизнеса, смята Гаджев. Войната е катализатор за иновации, отбеляза той. Гаджев даде пример с проектите за модернизация на армията, които предвиждат и индустриално сътрудничество, което ще е от полза на страната ни. 

„Войната навлезе в нашето всекидневие, сякаш мирът изчезва като основна ценност“, отбеляза пред участниците Петър Витанов, ръководител на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент. Според него в момента тече преглед на отбраната в европейските страни, тъй като динамично променящите се баланси и новите геополитически реалности го налагат. Имаме нарастваща необходимост от киберсигурност, подчерта той, извеждайки като акцент развитието на изкуствения интелект в световен мащаб. Навлизането на изкуствения интелект налага и той да бъде регулиран, защото освен ползите, които носи след себе си, той е свързан и с редица предизвикателства, посочи Витанов. 

Темата за изкуствения интелект засегна и Ева Майдел от ГЕРБ/ЕНП. Не трябва да си правим илюзии, че изкуственият интелект няма да бъде използван от част от недоброжелателите, предупреди тя. Според нея предстоящата нова календарна година ще бъде ключова за демокрацията и за начина, по който новите технологии ще се използват. В глобалната политика се разкрива нов фронт на противопоставяне и той е свързан с това кой ще зададе правилата на използването на изкуствения интелект, смята евродепутатът. 

Фокус върху променената геополитическа ситуация постави Илхан Кючюк, лидер на АЛДЕ. След случилото се в Украйна, освен че имаме променена политическа среда, всички политически сили залагат като свой приоритет сигурността, посочи той. Евродепутатът посочи, че има допирни точки между политиките по сигурността и по миграцията, които също трябва да бъдат отчетени. Според Кючюк Европейският съюз трябва да прилага общи политики в тези области, но това е трудно, тъй като първо трябва да бъде решен въпросът кой представлява съюза. 

Участниците в конференцията обсъдиха и глобални финансови и икономически предизвикателства. Продължаващите геополитически конфликти, търговските войни и регионалните спорове влияят върху икономическата стабилност и допринасят за несигурността в глобалния пейзаж. Изменението на климата и екологичните предизвикателства: Ескалиращото въздействие на изменението на климата създава рискове за икономиките и финансовите системи в световен мащаб. Увеличаващите се екстремни метеорологични явления, регулаторните промени и рисковете от прехода оказват влияние върху операциите на бизнеса и инвестиционните решения. Глобалния икономически растеж и бавното възстановяване: Много икономики изпитват бавен растеж или дори рецесии поради различни фактори като геополитическо напрежение, търговски войни и последствията от пандемията от COVID-19, енергийната устойчивост.

Фокус на форумът беше поставен и върху модернизация на отбраната и бъдещи посоки, нова визия и развитие на способностите, модернизация на способностите и замяна на остарялата военна техника с най-съвременно оборудване, включително самолети от следващо поколение, кораби, бронирани превозни средства и усъвършенствани оръжия и утилизиране на по-старо, наследено оборудване. Необходимостта от максимализиране на инвестициите в ново оборудване, което може да отговори на заплахата в една конкурентна епоха, технологична интеграция и включване на модерни технологии, като изкуствен интелект, възможности за кибервойна, автономни системи и усъвършенствани сензори, във военните операции за подобряване на осведомеността за ситуацията, вземането на решения и цялостната ефективност. Акцент беше направен и върху инвестициите в научноизследователска и развойна дейност:

Бившият началник на Военната академия генерал-майор (о.з.) доц. д-р инж. Груди Ангелов модерира втория панел на конференцията: Ангажираност на държавата за модернизацията на отбраната в контекста на динамично променящата се среда за сигурност. Панелисти в него бяха зам.-министрите на отбраната Атанас Запрянов, на иновациите и растежа – проф. Георги Ангелов и директорът на Института по отбрана полк. доц. д.н. Борислав Генов. В този панел беше обърнато внимание на отбранителни събития на НАТО и българско участие, необходимостта от ускоряване на иновациите в отбраната на НАТО (DIANA), работата на Фондация за иновации на НАТО (NIF), българското участие в DIANA и NIF. Модернизация на българската отбрана – визия и обмен на иновативни идеи в областта на военните технологии, последователността на развитието на отбранителните способности на Българската армия, инвестиционната програма на Министерство на отбраната (Проекти за модернизация), оръжейни системи, бойни превозни средства, радарни системи и противовъздушна отбрана и българските изследователски и технологични възможности в модернизацията, бяха основен фокус в панела. По време на панела от изказването на зам.-министъра на иновациите и растежа проф. Георги Ангелов, стана ясно, че 23 фирми от България са подали проектни предложения за финансиране за иновации в отбраната по линия на програмата DIANA (Ускорител в областта на иновациите в отбраната в северния Атлантик). Документите са разгледани и оценени, и се очаква скоро да бъдат обявени резултатите, допълни още той.

В последния панел на конференцията, Мартин Дановски представи възможностите на индустрията и инвестиции за модернизацията на отбраната. Сътрудничество на отбранителната промишленост: Сътрудничество с местни отбранителни индустрии и международни партньори за използване на опит и ресурси в разработването, производството и/или поддържането на модерни отбранителни системи. Ролята на инвестиционните компании в модернизацията на българската отбрана. Представителство и възможности на инвестиционни компании за модернизиране на българската отбрана. Възможности на индустрията за участие в проект за повишаване на способностите на НАТО, ЕС и България, бяха основните теми, които се представиха и дискутираха.

Международната конференция „Модернизация на отбраната“ беше организирана от  Център за развитие и политики със съдействието на Министерство на отбраната и LOCKHEED MARTIN CORPORATION.