Предпоставки за усъвършенстване
Системата за националната сигурност на Република България функционира в динамично променяща се среда за сигурност с множество предизвикателства, рискове и заплахи за сигурността на държавата и обществото.
Географското разположение на България позволява непрекъснато нарастване на геополитическите значение и атрактивност с възможност за непосредствено въздействие на значими външни и вътрешни фактори върху средата на сигурност и състоянието на отбраната и националната сигурност. Повишената конфронтация в Черноморския регион и войната в Източна Европа способстват за нарастване броя на кризите и конфликтите в близост до държавните граници, изисква непрекъснато внимание и провеждане на целенасочена, ефективна, дългосрочна и предсказуема политика за сигурност и отбрана. Затова основен генератор на национална сигурност, стабилност, гарант за отстояването на националните интереси, суверенитета и териториалната цялост ще бъдат адекватните способности на институциите от системата за национална сигурност и предимствата от членството на страната в Европейския съюз и НАТО.
Подходи за оценка
Утвърдена циклична практика за дългосрочна оценка и актуализация на политиката и стратегическото управление на системите за национална сигурност и отбрана са стратегическите прегледи на сигурността и отбраната. Те са политически мотивирани и управлявани процеси за прилагане на специален научно-експертен инструментариум за извършване на задълбочена стратегическа оценка на способностите на всички съставни елементи на системата за национална сигурност и нейната готовност за противодействие на настоящи и бъдещи предизвикателства, рискове и заплахи.
Прегледите са стратегически инструмент за оценка на съответствието между нормативно делегираните функции на институциите на държавата в областта на националната сигурност и изградените за изпълнение на тези функции административни структури, системи за управление и сили за реагиране, на готовността за реализация на техните основни мисии, функции и задачи. Резултатите са основание и мотивация за планирано повишаване ефективността на сигурността и отбраната чрез актуализация на нормативната уредба, политиките и способностите на системата за национална сигурност и отбрана.
Актуално състояние
Актуалното състояние на отбраната може да се проследи в годишните доклади, но за съжаление тази практика в системата за национална сигурност е прекъсната. Липсата на единна държавна методика за стратегическо планиране и ограниченият времеви хоризонт на петгодишното планиране провокират потребност от по-продължителни хоризонти за гарантирането на приемственост в политиката, инвестициите и ресурсното осигуряване на изграждането на отбранителни способности, които са отчетени в 10-годишния времеви хоризонт за валидност и реализация на националните стратегически програми, гарантиращ и синхронизиране на националното стратегическо планиране със съюзните в НАТО и Европейския съюз.
Същевременно първоначалните поуки от войната в Украйна, потребността от дългосрочно планиране и приемственост на нарастващите бюджетни разходи и инвестиции за реализация на програмите за модернизация и изграждане на способности изискват нов задълбочен преглед и разширяване на хоризонта за реализиране на големите проекти за модернизация на въоръжените сили (ВС) и осигуряване на ефективна оперативност на способностите за отбрана през целия жизнен цикъл на наличните и придобиваните в бъдеще платформи и системи въоръжение.
Нормативна база
Първостепенно значение за дългосрочно ефективно функциониране на системата за национална сигурност и отбрана има преодоляването на съществуващите правнонормативни дефицити и ограничения. Прекаленото законово вграждане на детайли от съществуващите институции, липсата на цялостен обхват на задълженията на всички елементи на изградените системи извън настоящата нормативно установена административна рамка на ведомствата създава редица ограничения както за структурната и функционалната интеграция на всички налични способности, така и за необходимите синхрон и синергия от бъдещото им изграждане и оперативно използване. Преодоляването на посочените дефицити може да се постигне чрез промяна на основните принципи на базовите закони в сектора за сигурност и отбрана в посока на замяна на настоящата ведомственост със системна функционалност (закони за националната сигурност; отбраната; вътрешната сигурност, разузнаването, управлението на кризи и т.н.), а също и чрез повишаване ролята на стратегическите доктринални и концептуални норми за адаптивно регулиране на размера, структурите, подготовката и оперирането на силите.
Основни проблеми
Недостатъчните системност, обхват на обществените отношения, концептуалност и изпълнение на възложените задължения на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност изискват нов задълбочен преглед и съществени промени за разширяване обхвата на системата за национална сигурност, представителността и отговорностите на Съвета за сигурност към Министерския съвет и институциите.
Неизпълнените задължения за изграждане на система за управление на кризи и система от ситуационни центрове следва да бъдат възложени в Закона за управление на кризи. С неговото приемане може да се регулира значителна част необхванати обществени отношения, която ще предостави нова възможност за правно нормиране на задълженията и отговорностите на институциите на Република България за изграждането на способности и управление на пълния спектър от кризи и извънредни ситуации. Законът ще позволи изграждане и интеграция на способностите на необходимите подсистеми за разузнаване и ранно предупреждение, стратегическо планиране, ситуационно управление, включително прилагане на предварителни планове и специализирани мерки за управление на кризи, антитерористични операции, операции за търсене и спасяване, операции за защита на критичната инфраструктура и държавната граница, въздушното и морското пространство на Република България, както и за управление на последствията от кризите и извънредните ситуации.
Приемането на Закон за управление на кризи ще позволи преодоляване на правния вакуум, хармонизиране на понятийния апарат и синхронизиране на същността на националните концептуални основи, превенцията, подготовката, планирането, провеждането и ръководството на операции в отговор на кризи в съюзните системи на НАТО и Европейския съюз.
Поуки и практики
Началните поуки от войната в Източна Европа изискват задължителен задълбочен преглед на националните стратегически управленски документи. Значителното намаляване на фазата на ранно разузнавателно предупреждение и гарантираната адекватна реакция изискват задълбочени усилия за изграждането на система за ранно предупреждение на страната, която да позволява ранно разкриване, прогнозиране на развитието и своевременно реагиране на предизвикателства, рискове и заплахи за националната сигурност. В нея трябва да бъдат включени способностите на системите за наблюдения на въздушното и морското пространство, границите на страната, обектите от критичната инфраструктура с необходимите способности за проследяване, анализ и ранно предупреждение.
Практиките на оперативното използване на въоръжените сили във войната в Украйна потвърждават потребността от преглед и оценка на настоящата структура на ВС, поддържането на значителен обем съвременни способности за командване и контрол на всички видове въоръжени сили с неимоверно повишени изисквания към способностите за опериране в мрежа, за повишаване на прецизността и обхвата на огневата мощ на платформите и системите, за осигуряване на динамична защита и висока мобилност, за поддържане на живучест и гъвкавост на системите за командване и контрол на всички нива, за териториална отбрана и защита на инфраструктурата.
Потвърдена е ефективността на редица понастоящем недооценявани конвенционални платформи и системи въоръжение, особено при опериране във високоурбанизирана среда и предварително подготвен театър на военните действия. От изключително значение са предварителната и синхронизираната подготовка на всички силови институции за участие в защитата, отбраната с готовност за оперативно използване на критичната инфраструктура на страната, за използване на интегрирани системи за противовъздушна отбрана, за планиране и провеждане на информационни кампании и операции, за кибероперации, за изграждане на фокусирана и дълбоко ешелонирана логистика и възможности за защита на цивилното население на театъра на бойните действия.
Доказана е неотложната потребност от поддържането на единна система за отбранително-мобилизационна подготовка, бойно и оперативно сглобяване. От изключително значение е задълбочаването на взаимодействието в НАТО и Европейския съюз при участие на страната в изграждането и оперативното използване на съюзни способности, включително с акцент върху пълната оперативна съвместимост за съвместна охрана и отбрана на източните съюзни граници.
Актуални потребности
Отговорът на потребността от значително ускоряване на реализацията на проектите за модернизация на видовете въоръжени сили предполага не само повишаване на процентния дял от брутния вътрешен продукт на разходите за отбрана, но изисква значителен обем допълнителни инвестиции, които предвид силното влияние на настоящата криза могат да се окажат непосилни за икономиката и системите за социално осигуряване на страната в продължителен период. Затова е необходимо прецизно приоритизиране и внимателно разсрочване на тези разходи с цел намаляване на негативното влияние върху функционалността на системите на лисващите или непълно изградените способности.
Част от негативното влияние може да бъде редуцирано чрез оценка на актуалното технологично състояние и възможностите на националния военнопромишлен комплекс с неговата готовност да осигурява технологично и производствено съпровождане на експлоатационния и жизнения цикъл на притежаваните и бъдещите платформи и системи въоръжение. Научно-експертното осигуряване на управлението на настоящия военнопромишлен комплекс и неговото технологично развитие в бъдещото може да бъде постигнато чрез изграждането на национален научно-технологичен център на системата за национална сигурност и отбрана. Създаването на научен институт за стратегически изследвания за сигурността и отбраната ще позволи изграждането на действена структура за стратегически научни, научноприложни изследвания и експертно осигуряване и център за функционално взаимодействие и сътрудничество на всички национални научни и образователни структури в областта на националната сигурност; ще позволи синхрон и съвместяване на националните усилия с колективните на системите за научни изследвания на НАТО, Европейския съюз и държавите членки.
Функционирането на института ще способства за създаването на нови теоретични и научноприложни знания и продукти в областта на националната сигурност и отбраната; осигуряването на целенасочено дългосрочно научно прогнозиране на развитието на предизвикателствата за националната сигурност; научно и експертно осигуряване на вземането на управленски решения; научно-методическо осигуряване изграждането на способности, научни изследвания за усъвършенстване качеството на специализираните образование и квалификация в системата за националната сигурност; насърчаване и подпомагане на съвместното участие на научни и образователни институции в научни изследвания и програми за образование и квалификация в областта на националната сигурност.
Оперативна съвместимост
Необходимостта от преодоляването на различията в оперативната съвместимост между институциите и подготовката на личния състав изисква генерално преосмисляне на структурата и задачите на системите за отбранителна, мобилизационна подготовка и мобилизационен резерв, а така също и от подходите към наемане и освобождаване на личен състав, повишаване на периодите за начална военна подготовка, преподготовката, оперативното и бойното сглобяване на силите. Необходима е трезва оценка на потребностите от осигуряване с личен състав и възможностите за връщане към доказани национални традиции за подготовка на мобилизационния ресурс на страната. Необходимо е задълбочаване на изискванията към образованието и подготовката на командири за малките тактически звена със строго профилирана подготовка и компетенции, повишаване на изискванията към подготовката на командния състав на оперативните и стратегическите нива на системите за отбрана, както и обмисляне на подходи на съвместно обучение и тренинг на ръководителите на оперативно и стратегическо ниво от всички ведомства по единни национални критерии за образование и подготовка в областта на сигурността и отбраната.
Създаването на единна национална програма по утвърдени стандарти за планиране и провеждане на учения ще подпомогне подготовката не само на мирновременния състав на системата за отбрана, но и на командирите и силите от нейния военновременен състав извън структурите на Министерството на отбраната и Българската армия. Потребността от въвеждането на единни държавни стандарти за образование, обучение и квалификация на експертите и ръководителите от държавната администрация в областта на националната сигурност и отбраната изисква провеждането на курсове за съвместно специализирано образование, квалификация, учения и тренировки на личния състав на оперативно и стратегическо ниво от всички институции на държавната администрация, организирана подготовка на всички органи за управление на държавната администрация и местната власт за повишаване на защитата на населението и готовността на институциите за управлението на кризи, извънредни ситуации и война.
Заключение
Привеждането на способностите на системата за национална сигурност и отбрана в готовност за реагиране на настоящи и бъдещи предизвикателства, рискове и заплахи е продължителен процес, изискващ целенасочена националноотговорна политика за сигурност и отбрана в синхрон с политиките на НАТО и Европейския съюз. Изграждането на способности върху единни стандарти изисква промени в съществуващите стратегии, включително чрез разработването и утвърждаването на дългосрочна концепция за национална сигурност и стратегическа рамка за усъвършенстване на концептуално-теоретичните основи, правнонормативната уредба, за актуализация на съществуващите и изграждане на липсващите подсистеми в сигурността и отбраната, техните връзки и управление.
Привеждането на стратегическото планиране на страната към единни подходи, методология и стандарти изисква разработването и утвърждаването на концепция за стратегическо планиране на Република България, която ще служи за актуализиране, усъвършенстване и синхронизиране на подходите и практиките на стратегическото планиране на всички министерства и държавни институции.
Bulgarian 
English