admin
Ecology

Кратка оценка на състоянието

 

Наред с кризите, породени от Ковид пандемията, войната в Украйна, високата инфлация, рисковете за енергийната сигурност и продоволствието, обществото ни е изправено и пред предизвикателствата, свързани с опазването на околната среда и изменението на климата. Необходимостта от справянето с тях предизвиква сериозна загриженост и изисква смели решения и конкретни действия.

През последните години зелените политики придобиват все по-приоритетно значение. Те обхващат всеки един от аспектите на социално-икономическия живот и се интегрират в секторните политики. Осъзнато е разбирането, че състоянието на околната среда и климатичните промени оказват пряко въздействие върху здравето и благосъстоянието на хората. От гледна точка на възможностите, опазването и съхраняването на природния капитал и ефективното оползотворяване на природните ресурси създават предпоставки за по-добро качество на живот и стимулират икономическото развитие.

Независимо от положените в България през последните години усилия за усъвършенстване на нормативната уредба, за подобряване механизмите за прилагане на политиката, за засилване на контрола и за реализиране на мащабни инвестиции в екологична инфраструктура, страната ни продължава да бъде изправена пред редица трудности. Регистрират се положителни тенденции, но продължават да се отчитат превишения на нормите и непостигане на целите, произтичащи от европейското законодателство по отношение на чистотата на атмосферния въздух, интегрираното управление на водните ресурси, управлението на отпадъците, съхраняването на природния капитал и опазването на биоразнообразието. Това създава рискове за околната среда, сигурността и здравето на хората. Освен това води и до стартиране на редица наказателни процедури срещу страната за несъответствие с изискванията на европейското законодателство.

 

Основни приоритети за развитие

 

Провежданата в страната политика по околна среда се основава на глобалните принципи и цели на ООН за устойчиво развитие. Европейският съюз от своя страна постави високо в дневния ред въпросите, засягащи изменението на климата и опазването на околната среда, като заложи на цялостна стратегия за зелена и цифрова трансформация на икономиката с приемането на Зеления пакт. Той прие амбициозната цел за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г., което налага прилагането на ресурсна ефективност, развитието на чистата кръгова икономика и стимулирането на зелените и сините инвестиции.

Целият пакет стратегически документи и законодателни актове целят да допринесат както за ограничаване на климатичните промени и последствията от тях, така и за спиране загубата на биоразнообразие, ефективно управление на отпадъците и контрол на замърсяванията.  Реализирането на двойния климатичен и цифров преход през следващите години ще изисква дълбока трансформация на цялата икономика, с огромна необходимост от инвестиции. Това ще даде тласък на научната и изследователската работа, внедряването на иновативни технологии и решения и изпълнението на мерки на местно, национално и регионално равнище в ключови сектори на икономиката и обществения живот.

 

Мерки за постигане на основните приоритети за развитие

 

В краткосрочен план чрез постигане на междинните цели до 2030 г. и в дългосрочен за изпълнение на целта до 2050 г. България трябва да се стреми към:

 

Зелено развитие,

 

основано на грижата за околната среда и ефективното използване на природните ресурси. Това предполага:

  • преход към нисковъглеродна и ресурсоефективна икономика чрез инвестиции в критичната и екологичната инфраструктура и модернизация на технологичните процеси;
  • кръгова икономика – преминаване от линеен към кръгов модел на производство и потребление и оползотворяване на ресурсите, прилагайки йерархията за управление на отпадъците;
  • съблюдаване на целите, заложени в Европейската стратегия за пластмасите и ограничаване на замърсяванията на води и почви;
  • прилагане на принципите, залегнали в Стратегията за устойчивост на химикалите на Европейския съюз, и гарантиране на безопасност за здравето и околната среда;
  • дигитализация в публичния и частния сектор чрез подкрепа с адекватно финансиране;
  • устойчива мобилност;
  • интелигентни решения за градската среда;
  • разумно и ефективно използване на минералните води;
  • взаимодействие с научните среди и основаване на решенията и действията на постиженията на науката и иновациите, в частност екоиновациите и биоикономиката.

 

Чиста и здравословна околна среда и безопасни населени места, защото грижата за околната среда е грижа за нашето здраве

 

  • Прилагане на плана за действие на Европейския съюз „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата (и приложения) , който предвижда до 2050 г. намаляване на замърсяването на въздуха, водата и почвата до равнища, които вече не се смятат за вредни за здравето и естествените екосистеми и са съобразени с възможностите на планетата, като по този начин се създава нетоксична околна среда. Това е отразено в ключовите цели за 2030 г. за ускоряване намаляването на замърсяването при източника.
  • Подобряване качеството на атмосферния въздух чрез ограничаване емисиите на ФПЧ10 (Фини прахови частици 10) и други замърсители. Инвестиции в незамърсяващи горивни инсталации, модернизиране на автопарка, въвеждане на системи за интегриран градски транспорт и др. Контрол за недопускане на замърсявания от промишлени източници.
  • Модернизиране и разширяване на ВиК системите, рехабилитация на съществуващите и изграждане на нови хидротехнически съоръжения за защита от вредното въздействие на водите и водоснабдяване, електропроизводство и напояване.
  • Недопускане на шумово замърсяване.
  • Изграждане и поддържане на зелените системи в населените места.
  • Опазване на биоразнообразието – въвеждане на национална система за управление на мрежата „Натура 2000“, мониторинг и прилагане на мерки за защита.

 

Високо качество на живот и достъп до адекватна екологична инфраструктура

 

  • Управление на природните рискове, превенция и борба с неблагоприятните последствия от изменението на климата (наводнения, засушавания, ерозия на почвите, свлачища, горски пожари).
  • Изграждане на модерна и сигурна екологична инфраструктура – за управление на отпадъците, пречистване на отпадъчните води и защита от вредното въздействие на водите.
  • Допълнително надграждане на системите за ранно предупреждение, за да покриват повече аспекти/територии, включително засилване на техническия капацитет в прогнозирането и управлението на риска от бедствия чрез изграждането на национална система.

 

Добро управление в сектор „Околна среда“

 

Ефективният контрол, прозрачността и отчетността на институциите, достъпът до информация, както и ангажирането на обществеността за участие при вземането на решения не са само клишета. Системата за мониторинг на състоянието на околната среда и данните, свързани с въглеродните емисии, се нуждаят от непрекъснато развитие и поддържане. Тези действия са предпоставка за по-доброто управление на сектора.

 
Автор: Ивелина Василева
Институция: Център за Развитие и Политики
Дата: Юли 2022г.