Конституционната уредба на Република България функционира от три десетилетия, като пряко реферира с установения, но динамичен партиен модел, променящите се обществени нагласи и държавните институции като продукт на политическото представителство. Към полето на българската политическа система се включват всички проблеми на функционирането на властта в държавата, пазарната среда, гражданския сектор и не на последно място медиите. Политическата ни система е пряко свързана и с външнополитическите отношения на България. Тя функционира като част от двата определящи за обществото и държавата ни съюзи – ЕС и НАТО.
Кратка оценка на състоянието
Демократичната политическа система на България, макар и перманентно критикувана, е устойчива като функциониращ модел на отношения между обществото и държавата. Тя винаги е съумявала да произведе обществено легитимни институции, способни да упражняват властта в държавата, спазвайки основните правила на демокрацията и правовия ред.
Демократичният политически модел на страната е успявал да преодолее множество тежки обществено-политически, социални и икономически кризи. Полето на властта е динамичен и жив процес в конфликтна среда, затова и политическият модел е постоянно подложен на рискове, атаки и критики. По смисъла си той е призван да представлява, канализира и превръща в решения различните социални очаквания на обществото към властта в държавата.
Българският модел на демократично устройство е силно критикуван като обществено представителство, негативни властови практики, неспазване на принципа на разделение на властите и незадоволително функциониране на институциите, но никога след 1989 г. демокрацията не е била фундаментално поставена под съмнение от обществото ни.
Основни приоритети за развитие на демократичния модел на България – заплахи и перспективи
Критиките към демокрацията в България са свързани повече с недоброто ѝ функциониране, отколкото с позициите на недемократичен политически, алтернативен модел. Дори политически експлоатираната носталгия по комунизма не може да подкопае фундамента на демокрацията в страната. Дори всичките критики към либералната демокрация не успяват да зачеркнат нейните принципи и институции, родени от обществения консенсус за демократичен политически модел.
Приоритетите пред демократичния ни политически модел се определят най-вече от обществените очаквания за добре функционираща, правова и просперираща държава, водена от националните интереси. Всички противници на обществения договор за демократичен политически модел в България са и враговете, носещи съответните заплахи за демокрацията.
Приоритетите за развитие на демократичния политически модел могат да се обособят в две взаимносвързани области: външнополитически приоритети, свързани със заплахите и преодоляването им, и вътрешнополитически заплахи пред функционирането и устойчивостта на демокрацията в България и тяхното преодоляване.
Външнополитически приоритети, свързани със заплахите и преодоляването им
- Геополитическата дестабилизация и промяна на зоните на влияние, отключени от агресивната политика на Русия към Запада, дестабилизацията в Източна Европа, започналата война в Украйна.
- Дестабилизацията на Балканите – руско влияние за дезинтеграция, срещу перспективата на разширяване на Европейския съюз (ЕС) като гаранция за сигурност и просперитет на региона.
- Политическите промени в рамките на ЕС като промяна в идеологиите, нагласите и политиките на държавите членки.
- Очаквана световна икономическа рецесия, която би засегнала силно Европейския съюз. Очаквана енергийна криза в Европа.
- Нова политика на НАТО към Русия и Китай и действията на България като част от Източния фланг на Алианса.
Вътрешнополитически заплахи пред функционирането и устойчивостта на демокрацията в България и тяхното преодоляване
- Политическата фрагментация, неспособността на политическите партии да излъчват управленски мнозинства.
- Появата на силен политически популизъм или заявки за „режим на силната ръка“.
- Дългогодишно водената хибридна война на Русия в България.
- Интересите на олигархични елити и провежданото от тях политическо инженерство.
- Войната между институциите и проникването в тях на дълбоката държава.
- Ниската избирателна активност и отдръпването на обществото от политиката, недоверието в способността на политическия елит.
Мерки, които да позволят постигане на дефинираните посочените приоритети
Краткосрочни. Оптимизиране на отношенията ни със съседите на Балканите в контекста на Европейския съюз. Стабилизиране на държавните институции посредством реформи и повишаване на общественото доверие. Преодоляване на пропастта между елит и общество. Реабилитиране на политическите партии чрез изграждането на коалиционна култура за държавно управление. Ясно обособяване в евро-атлантическата зона за сметка на евразийската алтернатива пред България.
Средносрочни. Изготвяне на стратегия срещу хибридната война, атакуваща общественото мнение и институциите. Минимализиране на рисковете за пленяване на държавните институции в полза на чужди и олигархични интереси чрез усилия на граждански структури и държава. Върховенство на закона. Ясна ценностна и целева политика на идентификация с ЕС и НАТО спрямо Русия и Украйна, членство в Еврозоната и шенгенското пространство.
Дългосрочни. Вписване на системата ни за сигурност пълноценно в структурите и политиките на НАТО и актуализиране на външнополитическата ни доктрина с новите геополитически реалности. Преосмисляне на политическото поле като отношения власт – общество през призмата на гражданската активност. Участие в европейските политически процеси като предизвикателства и възможности.
Автор: Д-р Иван Сираков
Институция: Център за развитие и политики
Дата: юли 2022
Bulgarian 
English