Нефинансовите фактори ESG(Environmental, Social and Governance – екологични, социални и управленски) оформят нова индустрия и стандарти за поведение на финансовите институции и банките. Инвеститорите и банките прилагат тези нефинансови фактори в аналитичните си процеси, за да идентифицират материални рискове и възможности за растеж. Темата има и противоречиви аспекти.
За да разберем процеса, е нужно да върнем фактите около негативните климатични промени малко назад в недалечната 2006 г., когато бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор (20 януари 1993 г. – 20 януари 2001 г.) представи „Неудобната истина“. Филмът разтърси света със стряскащи факти за изменението на климата и климатичните катастрофи, които очакват човечеството. Появи се нова индустрия, която инвестира в екологични, социални и управленски програми, така че да направи света по-чист и бъдещето по-сигурно за всички нас и да предотврати климатичните катастрофи.
Темата се активизира. Секторът ESG преминава през бурно време. Водещи западни анализатори по време на международна конференция обявиха, че климатичният риск не е финансов риск и е преувеличен. Въпреки че за изказването си той беше уволнен, твърденията му в известна степен имат тежест, защото разкриват трудностите и почти невъзможността за банките да оценяват дългосрочния финансов риск по отношение на ESG.
Оценката на този риск като компонента на общия финансов риск включва множество измерения и фактори, които са елементи на един цялостен рейтинг. Ето защо, ако от страна на инвеститорите и на банките оценката на риска ESG изглежда много сложен процес, изисква последователни исторически данни и включване на всички кредитополучатели, от гледна точка на всички нас като индивидуални потребители фокусът е един – доколко въздухът е замърсен от транспортното средство; дали компания прави разлив при пренос на петрол; дали изхвърля, или рециклира пластмасови и токсични отпадъци. Тоест предизвикателството пред индустрията е кой е универсалният подход, кой е терминът ESG, който е прозрачен, ясен и може да се идентифицира, да се проследи и да се оцени от всички страни в икономическия процес.
Така започна цялата атака срещу индустрията – инвеститорите, фондовете и потребителите, които купуват акции на борсата, започнаха да се съмняват в достоверността и полезността на рейтингите ESG, доколко те оценяват правилно, точно и ясно дали една компания, или една инвестиция е в съответствие със стандартите ESG.
Другото ниво на усложнение на оценка на зелени инвестиции или зелен проект произтича от динамиката на регулациите, които дават правила, и техническите критерии за оценка на рисковете и съответствията на инвестициите с ESG.
През последните десетина години финансовият сектор и пазарът натрупаха много опит и практика, често изпреварващи регулаторите. Регулаторите настъпиха, разбирайки опасността от разводняване на зелените критерии и неправилната оценка, че инвестициите на инвестиционни и пенсионни фондове са в съответствие с ESG и „зелени“. Появи се практиката и терминът greenwashing (измама с инвестиции, продавани като зелени и устойчиви – б. ред.). Политиците и регулаторите подготвят огромно законодателство, което да регулира този процес. Естествено, в среда на противоположни процеси пазарът не обича да бъде регулиран, възникват спорове, турбуленции, което обяснява и сегашния, макар и временен скептицизъм към сектора.
В момента ESG регулациите засягат основно големите публични компании. До година-две те ще станат част от дневния ред и на по-малките компании.
Малките и средните предприятия (МСП) не са първите, въвеждащи ново и сложно законодателство. Към момента за тях не е задължително да прилагат регулациите ESG. Това изисква огромен финансов, технологичен, информационен и човешки потенциал и МСП имат нужда от помощ в дефинирането, оценката, определянето на приложимите за техния сектор технически критерии за структуриране на инвестициите и проектите им в съответствие с ESG законодателството (основният блок на законодателството е зелената Таксономия на ЕС, приета в края на миналата година).
Особено предизвикателство е подготовката на сектора на МСП, който е почти 99% от българската икономика. Малките и средните предприятия не са подготвени за този преход. Резултатите от скорошни проучвания, проведени от търговските банки, показват, че предприятията са информирани отчасти, имат неразбиране, няма знание как да се прилага законодателството, как да се структурират тези инвестиции. Зелените регулации са тук, за да останат. Таксономията и свързаната с нея отчетност и други регулации по отношение на спазването на климатичните цели са пътят, който води към климатична неутралност. Това е пътят към бъдещето – там, където всички искаме да стигнем. Таксономията е приложима за почти всички икономически дейности – 75 сектора или икономически поддейности от 8 основни индустрии.
Банките са основен канал за разпространение на ESG практики и бъдещето на кредитиране извън ESG е невъзможно. Банките са в началото и края на кредитния процес и зеленото финансиране. При тях пада отговорността да оценят доколко един проект е „зелен“, да създадат това знание, да натрупат информационни бази данни, да изготвят регистри как компаниите се представят; кои са индикаторите, показващи дали компанията, или инвестицията е „зелена“. Занятие на банките е да оценяват финансовия и общия риск. Но една „зелена“ инвестиция може да има много дълъг период на реализация и оценката на този риск във времето е много труден, почти невъзможен. Например инвестиция в газопреносна мрежа – секторът е временно включен в „зелената“ Таксономия, а след 2030 г. ще бъде изключен; реализирането на проекта е почти толкова дълго, колкото „включването“, с какви допускания и условия една банка ще вложи пари в този сектор?
Финансовият сектор и инвеститорите срещат и други рискове. Към днешна дата се очаква много от активите, които няма да могат да бъдат декарбонизирани или ще са декарбонизирани много бавно, т.е. за тях няма да се приложи ESG законодателството, да се класифицират като stranded assets, активи, които ще имат почти нулева пазарна стойност и възвръщаемост. Дали след 5 години ще е същото, защото очевидно ще има фосилни горива и активи, които ги произвеждат, без които няма да може да продължим напред поне за известен период от време.
Банковият сектор ще трябва да помага на компании, които не са зелени, но имат план за декарбонизация. Дотолкова, доколкото финансовият свят гледа напред, когато един сектор или проект има ясен път как ще се развива е достатъчно убедително, банките могат да го подкрепят. Тоест тяхната роля става по-сложна от гледна точка на оценката на тези зелени проекти и инвестиции.
Зеленият преход и инвестициите в него изглеждат като неортодоксални, тъй като априори не е сигурно, че могат да донесат печалба на акционерите. От ESG инвестициите се очаква да допринесат допълнителна, трудно неизмерима стойност, а финансовата логика е безпристрастна – търси печалба, доходност, възвръщаемост. Добавената финансова стойност от ESG не може да се оцени сега и веднага, тя е в бъдещите възможности за фирмата, в ползите за околната среда и от адаптацията към климатичните изменения.
Инвестициите, които ще направим за бъдещето – средата, в която да живеем по-добре, не носят непосредствена печалба. Това комплицира концепцията ESG и зеления преход. За по-интуитивно възприемане на зеления тренд може да се използва и понятието impact investing (инвестиране с цел положително въздействие – б.ред.). Тук добавената стойност се оценява априори. Пазарът ще еволюира и ще избере за стандарти най-добрите регулации и практики. Международните стандартите ще бъдат другият стълб на ESG индустрията, която ще върне доверието, прозрачността и прагматизма в устойчивото финансиране.
Натрупването на кризи и декарбонизацията на икономиката. Наслагването на множество кризи затрудни и забави прехода към икономика без въглеродни емисии. Зелените инвестиции търпят временен инвеститорски скептицизъм, но устойчивите и зелени проекти са тези, които ще добавят стойност, ще запазят околната среда и природния капитал, който ще е безценен след 20 години, когато 20% от планетата ще стане необитаема поради горещини и суши. Декарбонизацията е дълъг процес и зависи от добрата подготовка, доброто планиране и финансовия ресурс.
Визитка
София Касидова е началник на управление „Стратегическо и устойчиво развитие“ на Българската банка за развитие. Била е вицепрезидент на Черноморската банка за търговия и развитие и председател на Надзорния съвет на банка „Биохим“ (сега част от Уникредит Булбанк), работила е и в инвестиционната банка Credit Suisse First Boston. Заемала е длъжностите заместик-министър на икономиката и заместник-министър на транспорта и съобщенията в правителството на Симеон Сакскобургготски от 2001 до 2005 г. Била е член на Съвета на директорите на Националната електрическа компания. Магистър е по икономика от University of State of New York & CEU, Прага, и магистър по международни финанси от Университета Рединг, Великобритания. Притежава и диплома по финанси от Oxford University Said Business School.
Bulgarian 
English